Не обичам да казвам „усмихни се“. Всъщност, ако сте на мой кадър и се усмихвате истински — най-вероятно изобщо не сте забелязали, че съм там.

Казвам се Пламен Петков и снимам живота, докато се случва — не постановка на живота. Без „застани тук“, без изкуствени пози, без сценарий. Просто чакам момента и го улавям, преди да е изчезнал.

Държа камера в ръцете си повече от 20 години. Фотоателието официално съществува от 2019 г., но с годините всичко това прерасна и извън студиото — бил съм част от журито на Фотосалон Пловдив, както и на Салона на казанлъшките фотографи във всичките му издания досега. Нося и отличието EFIAP (Excellence FIAP) от Международната федерация по фотографско изкуство, а зад него стоят участия в над 65 международни салона с патронаж на FIAP в над 25 държави — с над 35 медала и отличия от тях.

Пораснах в семейство на художници в Казанлък, което вероятно обяснява защо гоня светлина и детайл повече, отколкото „перфектния“ кадър. Понякога най-хубавата снимка от сватбата не е тази с булката пред камерата — а тази с дядото, който тайно бърше сълза някъде отзад.

Но честно, най-хубавата „награда“ си остава клиент, който ми пише след месец: „Гледахме снимките пак снощи.“